New York Times | 2024-06-24 | 12:08:37

Бременна в Газа, без къде да отиде

Преди листовките да паднат от небето, казвайки й да се изтегля, на първо място, което е останало от вкъщи й, е западната му стена, преди дефицитът на храна остави я да си пече хляба, преди дъщерите й да спят под черна дъска в изоставена детска градина, преди снайперист да убие свекър, който носеше одеяла, тъй като ставаше студено – т.е. преди войната да пристигна в Газа и да заличи множеството от това, което си спомняше за живота там — Невин Мухайсен, учителка в приблизително учебно заведение и майка на четири деца, слушаше лекаря си да й заяви някои положителни вести. Невин, сподели той, е бременна.

Беше началото на август предходната година. Тази заран Невин се беше облякла, поставила малко грим и подготвила дъщерите си – Зейна, Лина, Майс и Доа’а – за деня. Съпругът й Махмуд спря такси и двойката потегли от лабиринта здания в нейния квартал в източния град Газа към озеленена улица покрай центъра на столицата. Тя погледна нагоре към клиниката. Лекарят работеше множеството дни в болница Al-Shifa и беше мощно предложен. Имаше дълго очакване да го видя; огромното търсене би трябвало да е било добър знак, намерения си Невин. И в този момент, 90 минути по-късно, тя беше там с Махмуд и чуха новините. Невин знаеше, че ще има друго дете. Но лекарят знаеше нещо, което даже майката не знаеше. — Носиш близнаци — сподели той.

Двойката мина по бул. пред клиниката, около мъжете, които играеха табла в парка, и наргиле питейните заведения, където през летния следобяд витаеше тежък пушек. Тя беше на 36. Махмуд беше на 39. Тяхната история не беше любовна в сантименталния смисъл: двете лели на Невин се омъжиха за чичовците на Махмуд преди години и фамилиите им уредиха Невин и сестра й да се омъжат за Махмуд и брат му. Но още при първата им среща тя се смееше и се усещаше спокойна с Махмуд. Съвместният им живот стартира в дребна спалня в жилището на свекъра й, където двойката живее две години, преди да се реалокират в личния си дом в Шаджайе, кварталът, в който живеят и двете им фамилии. Зайна и Лина, в този момент на 14 и 13 години, се появиха първи в живота им, двете девойки се сближиха, тъй като единствено една година ги разделя. След това пристигна Мейс, в този момент на 11 години, която обичаше реда и наизустяването на Корана; и по-късно Доаа, която, въпреки и най-малката на 7, беше най-упоритата и мощна от сестрите.

Двойката спря за малко лимонада в едно кафене и се замисли за новия живот, който в този момент ще донесат в Газа. Да, имаше войни след раждането на всяко от последните й три деца. Но бяха минали близо 10 години, откогато се наложи да се изтеглят. И какво, в случай че единият от близнаците беше наследник? Или и двете? Те в никакъв случай не са имали наследник. Но те изпитваха финансови усложнения, уточни Махмуд, изключително поради дома, който преди малко построиха. Невин щял да стартира работа в ново учебно заведение и ще има повече приходи, отговори тя. Тъй като единият сътрудник изрази подозрения, другият ги позволи. Невин увери брачна половинка си, че е била майка четири пъти преди и знае, че всичко ще бъде наред. „ Когато Бог изпрати бебе, Той ще се погрижи за останалото “, сподели тя. Те се прибраха с такси.

Добрата вест обаче беше последвана от неприятна. След няколко прегледа лекарят сподели на Невин, че към този момент не може да открие сърдечен темп на един от близнаците. Беше първият триместър на бременността, когато спонтанните аборти не бяха необикновени. Другият плод към момента пораства, сподели лекарят. Беше 2 октомври.

В топлата заран, която последва единствено пет дни по-късно, тя би предпочела да остане да спи. „ Време е да се разсъните! “ сподели щерка й Майс. По време на нито една от бременностите й сутрините не са били толкоз трудни; тя се сети за двата стълбищни етажа в нейното учебно заведение, стълбите, които се усещаха невъзможни за нанагорнище заради изтощението й всеки ден. Сега Мейз, която беше станала преди останалата част от фамилията, с цел да направи утринните си молебствия, нежно събуждаше всяка от сестрите си, започвайки с Доа’а, която към момента спеше до майка си. Невин подвигна глава от възглавницата и избърса съня от очите си.

Внезапно взрив. Майз се върна в спалнята, крещеше и отваряше прозорците. Сега нямаше неточност в шума — ракетен огън — първо гърмеж, като гръм, а по-късно дълготрайно съскане, което се разнесе в небето. Те бяха стреснати преди тази година от този тон. Хамас ги назова " тестови ракети ", нови оръжия за идната война против Израел, споделиха те. Но този път бяха прекалено много, с цел да бъдат тест. Всички деца към този момент крещяха и гледаха майка си какво да вършат.

В момента, в който това семейство имаше потребност от отговори, нямаше такива — единствено утринната стратегия по малкия екран, продължаваща все едно нищо не се е случило. Ракетите продължаваха да съскат във въздуха. Най-накрая водещият на вести от Ал Джазира приказва за офанзивата. Но в този момент не ставаше дума единствено за ракетите; ставаше въпрос за навлизане в Израел.

Веднага мислите й се насочиха към практическото. Този ден нямаше да има учебно заведение. Децата щяха да останат у дома, а тя и Махмуд щяха да обикалят целия препълнен квартал в търсене на захар, брашно, сирене фета - всичко, което се продаваше, в каквото количество можеха да носят. Имаше малко шанс, намерения си тя: Невин преди малко беше отишъл в аптеката и беше взел фолиева киселина и витамини за месец за бременността си. Никоя война не е траяла доста по-дълго от предписанието, намерения си тя. Може би просто щяха да затворят вратата и да изчакат каквото и да се случи.

И въпреки всичко, когато се върна, Невин можеше да види малко сигурност в заобикалящата я среда. Сега тя видя прозорци, които можеха да се разпилян на хиляди дребни ножове и да ослепят дъщерите й. Стени, които може да се срутен при въздушен удар и да погребат всички тях. Това беше нейният желан дом, който прекараха две години, с цел да го завършат, преди да се реалокират единствено година по-рано. Последната им покупка бяха пердетата през април. Тази нощ децата спаха в хола си, а Махмуд остана безсънен и слушаше новините.

Невин се разсъни на идната заран с обява във Фейсбук, която се популяризира от израелски подполковник. Съобщението беше на арабски и дребните червени полета на картата под него посочваха блоковете, които в този момент на жителите на Газа беше подредено да изтеглят. Едната беше тяхна.

Мисълта да напусне Шаджайе беше невъзможна за нея. Как може да напусне дома си поради обява във Facebook? Невин и възрастните от фамилията - Махмуд, родителите му, зетят на Невин и нейната сестра - обсъждаха какво да вършат по-нататък и най-после взеха решение да изоставен. Родителите щяха да заминат първи, а по-късно снахата на Невин, чийто дом беше най-близо до Израел. Те знаеха, че офанзивата ще пристигна скоро.

Невин подвигна очи. „ Оставете ме тук и си тръгвайте “, сподели тя.

„ Бременна си! “ — извика някой в отговор.

Опитвайки се да завоюва време, Невин отхвърли да си тръгне, до момента в който не направи нещо за ястие. Тя взе дъщерите си със себе си в кухнята. Отначало никой не я прекъсна. Тя сготви постепенно зеления боб и ориза; тя ги изяде и опакова остатъците. Махмуд я хвана за ръката. Те маркираха такси за идващия квартал, Zeitoun, единствено с няколко неща, опаковани в учебните чанти на девойките, надявайки се да се върнат за още, когато офанзивата завърши.